До него!

Към мъжът, който ще застане до мен, някой ден!

Здравей! Може би, все още не се познаваме. Радвай се, докато можеш... Един ден ще ме срещнеш и ще се влюбиш. Няма да е в най-правилният момент, нито на най-подходящото място. Сигурно ще е на някой плаж. Така си мисля, не знам защо. То всъщност, къде другаде да ме срещнеш мен... Аз ще бъда, онова момиче, което ще гледа морето, толкова влюбено, колкото дете чака своя сладолед. Да. Ще изглеждам размечтана. Ще бъда с рошава коса. Най-вероятно ще бъда цялата в пясък. Ще се опитвам да плувам, нищо, че не мога. Ще пия нещо студено с вкус на лимон и ще се смея силно. Ще ме познаеш по усмивката. И няма да ме забравиш. Никога. Аз от своя страна, най-вероятно, няма да ти обърна внимание. Ти ще изглеждаш прекалено идеален, а всички знаем, че такова понятие няма. Разбира се, ако това си ти, ще се предам бързо. Нещо, което не съм правила до сега. В мен ще видиш, всичко, което не искаш. И нещо, все пак ще те накара да ме спечелиш. Ще ме опознаеш и ще разбереш, че всъщност аз не мога да ти предложа нищо от това, което ти някога си очаквал. Няма да мога да ти направя закуска, винаги ще ти обърквам кафето и няма да бъда мила. Вечерята никога няма да се получава /и това го казвам от опит/, къщата винаги ще е разхвърлена и единственото подредено нещо в мен ще бъдат мечтите. Ще забравям важни дати. Ще пропускам важни събития. Ще обърквам всичко, което може да бъде объркано и всичко, което не може, защото аз ще мога, вярвай ми... Получава ми се от раз. Ще те дразня толкова много, че няма да можеш без мен. И единственото правилно нещо, което ще правя е да те целувам, когато се събудя до теб. Всичко останало ще бъде каша. Затова пак си помисли... Ще се запознаеш ли с мен?

J. J.