Край преди началото

Всичко в този свят си има своя край и начало, и може би само едно нещо е безкрайно или поне на мен така ми се иска, и вярвам в това. Но как се стига до там, че понякога се налага да сложиш край на нещо, което дори не е имало начало? Истината е, че все пак, някъде там е имало своето начало. Случайно, нелепо и писано начало. Начало, което дори не си разбрал и което някак си те е променило. И въпреки, че развръзка няма в един момент, разбираш, че колкото и хубаво да е било се налага да сложиш край. Но защо? Нямаш конкретен отговор или просто те е страх от отговора? Май е второто. В повечето случаи се страхуваме да бъдем щастливи, да бъдем смели и да бъдем изобщо, затова бягаме. Бягаме възможно най-далеч, където никой не ни познава и никой не се интересува от проблемите ни. Но знаете ли?  Точно там намираме себе си и осъзнаваме, че наистина можем да избягаме от всеки друг, но не и от самите нас. На практика всички си имаме някакви виждания за живота, като цяло. Но има едни такива моменти, ситуации и хора, които се появяват в живота ни, разбъркват го и ни променят по някакъв начин. Карат ни да забравим всичко, което сме искали до този момент и да пожелаем всичко онова, което сме отричали. Как му казвате на това вие? Аз го наричам - любов! И в него не намирам нищо лошо, между другото. И все пак, друг е въпросът защо се стига до край още преди самото начало... Честно да си призная - не знам. Може би, понякога се налага, за да си спестим разочарованието. Поредното такова. Но какъв е смисълът да искаш нещо, а да не рискуваш, дори ако е обречено или бъде най-големият ти провал? Не губим ли повече, като не рискуваме? Защо се предаваме още преди самото начало? Какво толкова от една загубена битка или поредната такава. Нима сърцето има лимит на болка? Не мисля така и бих опровергала всеки, които би ми опонирал по този въпрос. И знаете ли защо? Защото сърцето винаги си иска своето и не го интересува колко пъти ще го разбият, накрая то пак ще се разтупти, защото е единственото чисто нещо у човека. И не. Аз не вярвам в края преди началото, защото начало винаги има и в повечето случаи, то винаги е нелепо. А що се отнася до любовта, изобщо не вярвам в нейния край... ;) 

J. J.