Понякога срещаш някого и знаеш, че е твоят човек!

Случвало ли ви се е да намерите някого, когото не сте търсили и още от първият момент да разберете, че това е вашият човек? Не говоря само за любов. Въпросът е насочен към всеки един аспект. Наречете го шесто чувство, интуиция или както там го наричат хората, не съм много наясно. Просто срещаш някого и знаеш, че това е той. Буквално залагаш себе си. В работата залагаш името си, а в живота - сърцето си. И в двата случая рискът е голям, но според мен и в двата случая си струва. Все пак аз вярвам, че магията е да рискуваш с мечта, в която само ти вярваш. И не ме разбирайте погрешно, че имам добра интуиция за всичко в живота. Напротив, в повечето случаи правя грешка, след грешка, но това не ми пречи да повярвам на онова странно усещане, когато се появи, дори в най-заблудената ситуация. 

Що се отнася до любовта, искрено вярвам, че всичко това важи и за нея. Понякога си мислиш, че живееш възможно най-добрият живот за теб, не усещаш онази липсва, но нея я има и рано или късно, тя се появява и държи на своето. Търси своето. Ти, разбира се в първият момент я пренебрегваш, но тя е търпелива и точно когато най-малко очакваш, ще те изненада и ще ти покаже къде точно е била до сега, липсващата ти половина. И няма значение дали ти си подранил или тя е закъсняла, всичко се свежда до едно единственото нещо - любовта. Пред нея всички сме безсилни. Колкото и да се опитваме да избягаме от нея - няма да ни се получи. Понякога се залъгваш, че ще мине, друг път, че не е твоят човек. А понякога срещаш някого и знаеш, че е точно твоят човек. Без предразсъдъци. Без колебания. Без съмнения. Поглеждаш в очите му и виждаш себе си. Не си го търсил, нито чакал. Но нещо все е липсвало и едва сега си го намерил. Без да искаш при това. Твоят човек!

J. J.