За да обичаш ти трябват топки... ;)

Любов! Хайде, стига. Всички говорят за нея, а колко всъщност си позволиха да обичат истински... Ако това ви успокоява и аз съм от тези, които не се осмелиха да го направят нито веднъж до сега. Да се влюбиш е лесно. Това го правят всички от 16 годишна възраст до към края на живота си... Истинското предизвикателство е да си позволиш тази любов, затова казах, че се възхищавам на тези двамата, които го правят, без никакви скрупули.
Истината е, че не всички си го позволяват, това да обичат. И се чудя защо? Какво ги спира? В крайна сметка, живеем само един живот и какъв е смисъла да го прекараме не с човека, когото обичаме наистина? Защо се задоволяваме с някакви уж правилни решение? Защо не поемаме риска и защо не обичаме тук и сега, без да си задаваме въпроси и без да се налага да отговаряме на такива? Защо пренебрегваме самите себе си? За съжаление тук нямам никакви отговори. Искам ми се да беше по-просто, а то всъщност и е, но ние го правим някак си сложно. Все едно изучаваме ядрена физика, а всъщност, истината е, че просто ни е страх от нещо. И единствения логичен отговор, който намирам е щастието. Явно всички се страхуваме да бъдем щастливи, а не мисля, че е кой знае колко страшно. Затова смятам, че за да си позволиш да обичаш истински, са ти нужни топки. Да, казах го. Да имаш топки. И това не е израз, свързан с анатомията на човек, а с това, което се случва в главите ви и то не само на мъжете. Става въпрос за отношение. За начин на мислене. За смелостта да го направиш. Да обичаш. И хайде пак се замислете, колко от вас си позволиха да обичат, не заради нещо, а въпреки всичко? Да обичаш, заради "еди какво си" е лесно, но да обичаш, въпреки всичко е велико... Затова, аз избирам да обичам въпреки, не заради... 

J. J.