40-годишните мъже и 20-годишните им приятелки или Любов без граници

Последните месеци попаднах на една много любопитна двойка, Венсан Касел и Тина Кунаки. Тя е модел, а той актьор. Тя на 21, той на 52. Цели 31 години разлика. За пръв път ги видях на корицата на Vanity Fair. Изглеждаха прекрасно. Той - красив, зрял мъж, а тя - неземно красиво, младо момиче. Възрастовата разлика всъщност бе последното, което забелязах на тази корица. Излъчваха, наистина много любов и за миг не си помислих, че може да е друго, а аз съм голям скептик по принцип /ха-ха/. Няколко месеца по-късно, се убеждавам, че тук става въпрос само и единствено за любов и то без граници. Истинска и голяма. Не първа, не единствена и никой не знае дали последна, но истинска и голяма. Харесвам ги, не само заради това, че не се притесняват да изкрещят на целия свят, че се обичат, а за смелостта да го правят /смелостта да се обичат/, въпреки всичко. 

И разбира се, светът познава и други двойки с изключително успешни бракове, които имат голяма разлика във възрастта, но аз нямам намерение да ги изброявам. По-скоро бих искала да поговорим, за това, какво търсят 40-годишните мъже у 20-годишните момичета. Не, че не вярвам в тази любов, ето по-горе ви разказах за една такава, в която и за миг не съм се усъмнила, но в крайна сметка всеки средностатистически мъж се оглежда по по-млади момичета и със сигурност не всяка една такава закачка е любов. Даже бих казала, че е една на милион или дори още по-малко... Та, на въпроса: Какво търсят мъжете на 40? Освен, че искат да угодят на физическият си нагон, какво друго? Наистина не разбирам. Така де, на 40 по принцип мъжете са отдавна женени, с по няколко деца и успешна кариера или поне тези, които си струват. Разбира се и от другите има някакво изключение/да не се обиди някой/. Но същинския въпрос е какво им липсва или всъщност всичко става рутина и започват да търсят нещо друго. В повечето случай, това "нещо друго" разбива целият им свят и накрая свършват и без живота, които са градили с години. Та, струва ли си? Струва ли си, за една тръпка, за едно ново изживяване, да рискуваш целият си до тук живот, ако не е любов? Не може ли, това "новото", да го опиташ с жена си? Нужно ли е да бъде друга? Важно ли е? И с какво би помогнало това? Много въпроси и може би, само един отговор - криза на средната възраст. Но дали? Все пак остава 0.01% за любовта без граници. И ако все пак приемем, че е криза на средната възраст, следващият въпрос, който изниква в съзнанието ми е: защо 20-годишните момичета се съгласяват да бъдат "новото нещо" в живота на мъж, който реално може да им бъде баща? Да, той сега изглежда добре и се грижи за теб, но след 20 години, когато ти все още ще си в разцвета на силите си, той не се знае къде точно ще бъде/колкото и грубо да звучи/... Тук бих казала, че има два отговора: любов и възможност.  Оставяме любовта и ще задълбаем във възможността, защото именно тя е тази, която ме възмущава. Момичетата на 20, които си нямат и на идея какво и защо е това нещо любов, обикновено се впускат точно в такива връзки, което пък е добре за тези, 40-годишните мъже, които и те от своя страна не знаят какво искат от живота, защото току виж вече са го получили, ама било време за нещо ново. Тези момичета, по принцип се задоволяват с материалната страна на тази "връзка". И да, това звучи грубо, но е факт. Всъщност на практика, това си е нещо, като покупко-продажба. Едната страна предлага незаличени от времето неща, а другата усвоени от времето неща. Общо взето, от където и да го погледнеш, си е една зле сключена сделка. Казвам зле, защото все в някакъв момент и двете страни ще стигнат до извода, че това, което всъщност искат нито може да бъде купено, нито продадено, още по-малко предлагано по какъвто и да е било начин. За съжаление, докато това бъде осъзнато и то от двете страни, много вода изтича и понякога, някой се дави. И пак остават много въпроси, но може би, това са просто два свята, преплитащи се в момент, в който и двете страни не знаят какво искат от живота. Объркват се взаимно, разбъркват си животите по възможно най-оплетеният начин и накрая напускат тези животи, разбити и натрошени до прах и пепел. Без да е било нужно. 

Защо?

J.J.

*Снимките са от Vanity Fair.