Такава бях! Всичко или нищо!

Казват, че някъде между връзките без любов се среща и много любов без връзки. Предполагам, че са прави. Всъщност, залагам на това, че са. В живот, който е дълъг, точно колкото миг се чудя какво толкова ни спира да се усмихнем на щастието, какво толкова ще ни стане, ако се събудим с усмивка на лице и поемем този риск, дори, ако този риск носи име на жена. И не просто жена, а тази, която е обсебила цялото ти внимание, тази, за която не спираш да мислиш, дори когато си най-зает. Тази, която, ако не попита днес "Как си?", изтръпваш и се чудиш къде се губи. Тази, с която заспиваш и с която се будиш, само че мислено, защото нещо там горе в главата не ти позволява да бъде истина, въпреки, че каква по-голяма истина от 158 удара в минута. Усещаш го, нали? Това, което те пробожда всеки път щом влезеш в празна стая и нея я няма. Или когато я търсиш в препълнен салон, но тя не е там. Когато сложиш глава на възглавницата и не усетиш нейния парфюм, който всъщност, толкова много мразиш, но обичаш нея. Усещаш го и не е необходимо да го казваш. То се вижда. И го виждат всички. От малки до големи. Дори децата от детската площадка ще забележат празният ти поглед, когато не си я виждал няколко дни. Приятелите, роднините, близките, всички ще разберат, че нещо в теб е празно и липсва, но не те решават твоите ходове на шахматната дъска. Царят е цар, но без царица не може и да играе с пешки не му отива, те са за аматьори. Такава бях! Исках всичко или нищо. С по-малко могат само пешките... И мат! 

J. J.