Моята не/изпълнена 2018-та

Стоейки на прага на поредната "нова" година си давам сметка, че колкото и трудна да беше вече отминаващата такава, все пак тя беше красива. По един или друг начин. Научи ме на куп неща, които нямаше как да разбера, ако я нямаше всяка една загуба в тази година. Започнах я с цели и я завършвам с неизпълнени такива. И да си призная, не съм и очаквала друго. Исках да работя повече - не се получи повече от обикновеното. От манията ми за чистото не се отървах, на търпение не се научих, не започнах да ставам по-рано и със сигурност не обикнах ябълките /ха-ха/..  Просто не съм човек, който върви по определени правила, защото знам, че каквито и планове да имам, там горе, някой има съвсем различни за мен. Не съжалявам.  Не изпълних нищо, от това, което исках, но пък изпълних куп други неща. Пътувах, смях се, опознах, непознати за мен места. Влюбих се, дори записах магистратура. Неща, които дори и не съм  очаквала, че ще направя точно сега. Мечтах. Копнях. Летях / в преносен смисъл ха-ха/. Преоткрих себе си в много аспекти. Ходих на почивка сама - знаете ли какво щастие е това - тишина и спокойствие... Обичам тишината. Дори ядох риба, при това сурова, а не бях яла никаква от 19 години. И разбира се, не всичко беше така розово. Годината ми отне не едно или две, а цели три любими същества. Предаваха ме много, подлагаха ми крак и то прекрасни хора, опитваха се да ме съборят по всякакъв начин и ме лъжеха в очите. Изправях се след всеки удар и продължавах. Дори тази пуста любов не можа да ме срине. Плаках много. И от мъка, и от радост. Смях се още повече. Бях тъжна и до болка щастлива. Изгубих много, но и много спечелих. И сега стоя и чакам новите предизвикателства, който ми предстоят. Знам, че няма да бъде лесно, но знам и че няма да се предам. Обичам и това е единственото, което си заслужава.

Благодаря ти, 2018-та за всеки камък, за всеки удар, за всеки мил жест. Всичко това ме направи по-силна и още по-обичаща.

Довиждане!

J. J.