Покани ме на горещ шоколад... ;)

Попадайки, случайно на тази статия, в която една 40 годишна жена се обръща към всички мъже с послание да не губят своето и нейното време, ако не могат да и предложат нещо наистина стойностно,  разбирам, че не ми е нужно да чакам 40-те, за да заявя какво искам и да откажа загубата на времето си по какъвто и да е начин. 

За моите скромни и не чак толкова далечни от 40-те, години, отдавна съм осъзнала, че нямам време за безмислени срещи, празни приказки и недоизказани чувства. В крайна сметка всичко това е просто загуба на време, а все пак аз не разполагам с безкрайно такова. Ако вие имате в излишък, добре, но не и аз. Обичам малките неща, като един поглед, един мил жест, едно случайно докосване и всички тези невидими, но всъщност най-значими неща. Намирам смисъл само в тях. Всичко останало е както се казва, въздух под налягане.... /ха-ха/. И не, мерси. Нямам нужда от просто присъствие в живота си, мечтая за по-велики неща, като любовта. И няма любов, за която да не си струва чакането. Затова не ми предлагай кафе, ресторанти и романтични срещи. Покани ме на горещ шоколад, ако приема ще отида с теб и на театър. ;) 

P.S. Уловката е, че аз не обичам шоколад, но обожавам театъра. ;)