За декември с любов!

Декември е уют! Кори от портокали, пукащи дърва, задимени комини,  запалени свещи и червено вино. Е, понякога и бяло, даже предимно бяло... Коледни песни и първи сняг. Вълнен шал, дебели чорапи и снежен човек. Грижа и внимание към най-любимите ни хора. Подаръци, изненади, срещи. Горещ шоколад с канела. Писма и картички. Очакване на чудеса. Блясък по улиците и в очите на хората.

Декември е равносметки и анализи на всичко, което ни се е случило или сме пропуснали. Всичко онова, което сме можели да бъдем, а не сме, просто защото не сме повярвали в магията... Равносметка за всяка неказана дума и закъснял жест. За онзи телефонен разговор, който пропуснахме. Пътуването, което не направихме. Работата, която не приехме. Думите, които не казахме. Любовта, която не признахме… Рискът, който не поехме... 

Декември е обещания. Наравно със стари и нови. Да бъдем по-добри, по-щедри, по-благодарни. Да мечтаем повече! Да поемаме повече рискове. Да вярваме! Да не се отказваме. Декември е и носталгия по детството. По това какви бяхме, какво търсихме, в какво вярвахме, за какво мечтахме и какво постигнахме. По всички приказки с щастливи краища, които ни четяха. По онова утре, което все търсим и все ненамираме. 

Декември е всичко в едно. Най-студеният и най-топлият месец. Най-пълният с хора и най-самотният. Едновременно край и ново начало. Прошка и надежда за едно по-добро утре. Декември идва и си отива като сън. Всяка година се питаме кога пак стана декември?!... Никога няма да разберем... Декември е магия! Вълшебството, от което всички имаме нужда! Добре дошъл, любим мой месец!

J. J.