Да се гмуркаме, да плуваме, да летим...

Всички имаме страхове. Неща, които бихме искали да правим, но нещо все ни спира и в повечето случаи това нещо е страхът. Страхът от неизвестното. От предполагаемата болка. От разочарованието и пр.. Но знаете ли?.. Страхът винаги ще си остане в нас. Наша работа обаче е да му намерим място най-долу в нашето съзнание, там където няма да може да излезе и няма да ни пречи при взимането на важни решения. Трябва да се научим да контролираме това ужасно чувство, защото в противен случай след 20 години ще си задаваме въпроса "Ами ако....?" на Н-та степен. Лично аз се страхувам от много неща, да плувам, да се гмуркам, да летя, дори и да се влюбя... И като всеки нормален човек, винаги избягвам тези действия по някакъв начин, но идва един такъв момент, в който времето просто спира и на теб ти се иска да полетиш. Да се гмурнеш в най-дълбоките води и да плуваш, дори с акулите, защото знаеш, че вече има кой да те пази. Защото знаеш, че нищо вече не е както преди. И единственото обяснение за това твое решение се крие само в сърцето ти, защото нещо вече е влезнало там, настанило се е, като в първа класа на полет А-20 и няма намерение да слиза от борда. Нещо вече е променило живота ти, без дори да си разбрал, още по-малко пък да си си давал съгласието. За тези неща няма задания, предварителни чертежи, армировъчни планове и крайни срокове. Те просто се случват и знаеш, че дори и да не можеш да летиш си готов на този риск, защото има кой да те хване, ако паднеш... Просто намираш твоя човек и си готов за всичко, защото неговият отговор на твоите въпроси, винаги ще бъде - да. И сега... Да се гмуркаме, да плуваме, да летим... Все неща, които аз не мога...

Скачаме ли?...


J. J.