Есенни чувства

Миналата седмица си откраднах четирите почивни дни и се отдадох на истинска почиивка. Почивка, като онази, за която ви бях разказвала преди. Е, няколко дни след това, дори не си я спомням вече, все едно е било преди месец. Но не, не се оплаквам, радвам се на ангажираността си, защото така не ми остава време да мисля за отиващото си лято. Да, не знам кога мина и това лято... Всичко е като един миг. 

Снощи за пръв път усетих хладния въздух навън, студените тръпки, които не са ме обхващали от месеци и разбрах, отива си лятото и идва есента.. И не, че имам нещо против този красив, "златен" сезон, но някак си ми стана мъчно за дългите топли, летни вечери, които определено ще ми липсват. Всъщност ще ми липсва всеки един миг от това лято. Лято изпълнено с много емоции, чувства и коктейли. Лято, в което преодолях себе си в много аспекти и се научих на много неща. Разбира се, не мога да кажа, че не ми взе нищо, но смятам, че си заслужаваше. Някъде там по трасето изгубих ума си и донякъде, за част от секундата сърцето си, но едното поне си върнах накрая... И с едни такива есенни чувства продължавам... На къде? Не знам! Но продължавам!

И въпреки, че есента винаги ми е звучала, като тъжната част от годината, някак си се надявам, че ще бъде красива и топла. Изпълнена поне с половината емоции от лятото. Някак си вярвам, че ще бъде така. Някак си! Не знам как!

Ех, лято, ще ми липсваш!

J. J.