Когато не остане нищо за печелене или губене!

Никога не съм обичала киното. Театъра - да, но киното - не. Разбира се, както всеки един човек имало е периоди, в които съм отделяла много време за филми, но това беше преди много, много време.. /ха-ха/ И понеже не бях гледала филм от около година или две/дори не помня кога е бил последният/, скоро реших да си пусна някой, които да ме зареди с положителна енергия или ако щете да ме размечтае... Та, по-скоро не попаднах на такъв, но пък този, който избрах ме накара да се замисля за нещата в живота, които реално заобикалят всички ни. Неща, които все пропускаме да направим, да кажем или дори да изживеем. Неща, като щастието, което  всъщност е на една ръка разстояние от нас, но така и не протягаме тази ръка. Неща, като любовта, например.

"В крайна сметка всички ли се огъваме? Самонавиваме ли се да не направим последната крачка, точно когато мечтите ни са на една ръка разстояние? Противоположното на любовта не е омразата, а безразличието. Но врагът на любовта е страхът. Страхът пропълзява в теб. Издига стени и те пленява в теб самия. Страхът те задушава бавно и неусетно, докато един ден не остане нищо за печелене или губене. Нищо, освен жаждата за единственото питие, което нямаш. Нищо, освен споменът за единствените устни, които можеха да спасят душата ти. Стига страхът да не те бе възпрял да направиш  крачката."

Та, наистина ли всички го правим, наистина ли се препъваме в последното камъче и не правим последната крачка? Наистина ли се предаваме? Не вярвам! Отказвам да повярвам! Или поне аз няма!

Цитатът е от филма "Слепота" /2017/