Любовта не познава колебания!

Размишлявайки за любовта или по-скоро за ненапускащото ме такова чувство, все повече се замислям над това дали тя наистина е способна да преодолее всичко във всеки един момент. И разбира се, веднага си отговарям с "да", но това не ми пречи да се огледам  и да видя липсващата вяра на хората у нея. В свят, в който всеки се опитва да направи "правилният" избор с човека до себе си, аз заставам и казвам, че не искам да правя "правилният" избор. Искам да направя това, което сърцето ми реши и без значение дали то ще изглежда правилно или не, за мен ще бъде, защото както казах и преди, любовта не може да е грешка.  Аз не искам да избирам човека до себе си по определени критерий, като това дали ще бъде най-прекрасният съпруг, най-добрият баща или най-милият мъж на света.. Не! Аз искам сърцето ми да го избере само... Искам да се изберем взаимно, без да си задаваме въпроси, до които изобщо не се знае дали ще стигнем... Искам да тичам боса по плажа, а той да ме догонва, дори това да не е неговата игра, защото вече ще бъде нашата. Искам да го позная от първия поглед, без да се налага да си казвам името и той да не пита за него, защото ще има ли значение какво е то, когато може да бъде заменено с това на любовта.. Искам да намеря правилният човек за сърцето си, а не за околните и не ме интересува къде ще бъде това, колко ще бъде разликата в годините ни, дали вече ще има деца или дали  вече си е патил от любовта. В крайна сметка - всички сме! И вярвам, че когато го срещна ще го позная, защото любовта не познава колебания... ;)

J. J.