На една ръка разстояние или на другия край на света, аз избирам теб, любов!

Ще се изненадате колко далечни може да си бъдете с човека до вас и в същото време толкова близки с друг, който е на другия край на света. Никога не съм разбирала хората, които избират възможно най-лесния начин в живота и се примиряват с уж правилният избор. Та кой определя кое е правилно и кое не?!.. Кое му е  хубавото на пътят без препятствия... Осъзнавам, че това звучи и малко, като мазохизъм... Но аз винаги съм избирала трудните пътища и вярвам, че няма лесен път до там, където наистина си струва да стигнем. Същото важи и за любовта. Дали ще бъде в съседния вход или на другия край на света, има ли изобщо значение, когато нищо друго вече няма смисъл без нея... Да, както вече съм казвала, аз вярвам в тази любов. Затова не се притеснявам, че сърцето ми ще залитне по нещо грешно, невъзможно или далечно. Не, защото любовта не може да е грешка... Това е онова странно чувство, което те обхваща само за миг и не те пуска до живот. Не осъзнаваш какво се случва, но знаеш, че нищо няма да е същото. Не те интересуват никакви пречки и препятствия, защото знаеш, че за любовта няма невъзможни неща. Вярваш и се впускаш в безкрайността, осъзнавайки, че само малцина имат привилегията да намерят това, което ти вече си открил и тогава осъзнаваш, че разстоянието е без значение. Затова дали ще си на една ръка разстояние или на другия край на света, аз избирам теб, любов!

J. J.