Имам нужда от теб

Животът е съвкупност от гадости, които ни се случват ежедневно и единственото, което можем да направим е да ги преодолеем и да продължим. Няма как да ги прескочим. Просто не се случва така. Затова ни трябва сила. Много сила при това. Трябва ни подкрепа и човек, на когото винаги можем да разчитаме и е хубаво, когато имаме такъв човек, било то любим или приятел. Но има едни моменти, в които светът сякаш се срива пред очите ти и ти не можеш да направиш нищо. Точно тогава си даваш сметка, че единственото, което може да те спаси от цялата тази бъркотия е любовта. В който и да е аспект. И ако я няма вътре в теб, ако изобщо не допускаш, че тя има място в сърцето ти, то тогава измъкване няма. И се давиш, защото отказваш единствения спасителен пояс, който животът ти дава - да обичаш. Поне него. А той си заслужава.  Повярвайте ми. Колкото и да е гаден на моменти, животът винаги си заслужа. И болката, и раните, и безразсъдните решения, и последиците, и всичко останало. А любовта е отговорът на всичко. Онова безразсъдно чувство, което идва, когато най-накрая мислиш, че си  стигнал някаква зряла възраст и няма каква друга глупост да сътвориш, но не - тя се появява и прави всичко възможно да обърка всичко в теб и около теб, но можеш ли да я виниш, тя е всичко, от което имаме нужда, за да живеем живота си пълноценно. Тя е тази глупава усмивка, с която всяка сутрин се събуждаш. Тя е така жадуваното "добро утро" и "лека нощ". Мисълта за някого, когато следобед нямаш време да допиеш сутрешното си кафе. Тя е онзи трепет в стомаха, когато телефонът извибрира и се обръщаш с усмивка към него, знаейки, че там те чака неговата. Любовта е всичко, което придава смисъл на този така глупав живот, защото без нея, той наистина щеше да бъде просто едно глупаво и безцелно съществуване. Тя е тази, която без думи казва много повече, отколкото биха могли да опишат с думи всички поети на света. Тя си ти, иначе нямаше как да се срещнем в тези редове.
Х.


J. J.