За теб, ловецо!
Ти, любов. Идваш и объркваш всичко в мен. Разпиляваш ме, както есента разпилява своята златна премяна. Идваш и връхлиташ. Не ме питаш искам ли или не. Тук си и оставаш. А аз избирам теб. Защото това си ти. Толкова си ти, че ме е страх да продължа без теб. Просто ти.
...
И още толкова красиви слова мога да ти изредя, че и за миг няма да се усъмниш в чувствата ми. Само, че знаеш ли... Аз отдавна чувствам нямам, ловецо. Една такава - дива и неукротима, като онази лисица, която винаги ще помниш. Целогодишно разрешена за отстрел, но никога уловима и основният разпространител на бяс в теб. Да, ловецо, помниш я. Всички я помнят. Най-вече с това как им се изплъзва пред очите. Застават срещу нея с готовност за изстрел и само точен удар им е необходим за победа, но точно тогава, за част от секундата погледът им се премрежва и в следващия миг нея вече я няма, ловецо. И да я гониш, и да я търсиш, тя отдавна вече е под друг прицел, защото ти виждаш ли, си си изпуснал шанса. И не, ловецо, не е до стажа. До сърцето е. Срещу нея са стоели мнооого хитри и не до там умни твои "колеги", но резултатът винаги е един и същ. Едно на нула за нея. Тя не играе по правилата, но и ти не си по тях. Винаги съм се чудела защо ги има, като със или без тях, животът все е една голяма бъркотия, ама това е друга тема. Да се върнем на твоята мишена, ловецо. Представи си, че само за миг ви се срещнат погледите. Можеш ли изобщо да го направиш? Да погледнеш в очите на лисица и да видиш собственото си отражение там. Трудна работа. Не се случва често, но все на някого се е случвало, нали така? Представи си сега, че си видял твоята лисица. Така си я фокусирал, че този миг ти се струва, като цяла вечност и не просто не можеш да натиснеш спусъка, а и не искаш да го правиш, защото знаеш, че така ще сложиш край на играта, а на теб ти се играе, ловецо. Нали така? Та, това може да се окаже първият ти сериозен "улов", изключваме всякакви други позволени и непозволени мишени. Все пак лисицата си е лисица и няма как да бъде другояче. И нека се уточним, че тук говорим за онази, единствена лисица, която някога си пожелал да срещнеш, а не за всяка, която изкача пред колата ти нощем. Прави разлика, така както тя прави между ловецът и ловеца. Разбираш ли? От където и да го погледнеш във всяка една ситуация, едното е неправилно изписано. И така, мили мой, ловецо. С теб делим доста дълъг път. Много лисици са се опитвали да откраднат сърцето ти, но и двамата знаем, че то е само мое, защото само аз знам на какво е способен ловеца за своята лисица. Нали ти ме научи на това? Една такава, опасна и неуловима. Тя е тази, която печели сърцата, но самата тя такова няма. Затова, за теб, ловецо - новобранец, дава ти се преднина - една секунда пред всички останали и няма да избяга, а ще захапе! Затова, ако не си готов - стой си вкъщи. Там лисици няма.
J. J.
*Снимката не е авторска.
...
И още толкова красиви слова мога да ти изредя, че и за миг няма да се усъмниш в чувствата ми. Само, че знаеш ли... Аз отдавна чувствам нямам, ловецо. Една такава - дива и неукротима, като онази лисица, която винаги ще помниш. Целогодишно разрешена за отстрел, но никога уловима и основният разпространител на бяс в теб. Да, ловецо, помниш я. Всички я помнят. Най-вече с това как им се изплъзва пред очите. Застават срещу нея с готовност за изстрел и само точен удар им е необходим за победа, но точно тогава, за част от секундата погледът им се премрежва и в следващия миг нея вече я няма, ловецо. И да я гониш, и да я търсиш, тя отдавна вече е под друг прицел, защото ти виждаш ли, си си изпуснал шанса. И не, ловецо, не е до стажа. До сърцето е. Срещу нея са стоели мнооого хитри и не до там умни твои "колеги", но резултатът винаги е един и същ. Едно на нула за нея. Тя не играе по правилата, но и ти не си по тях. Винаги съм се чудела защо ги има, като със или без тях, животът все е една голяма бъркотия, ама това е друга тема. Да се върнем на твоята мишена, ловецо. Представи си, че само за миг ви се срещнат погледите. Можеш ли изобщо да го направиш? Да погледнеш в очите на лисица и да видиш собственото си отражение там. Трудна работа. Не се случва често, но все на някого се е случвало, нали така? Представи си сега, че си видял твоята лисица. Така си я фокусирал, че този миг ти се струва, като цяла вечност и не просто не можеш да натиснеш спусъка, а и не искаш да го правиш, защото знаеш, че така ще сложиш край на играта, а на теб ти се играе, ловецо. Нали така? Та, това може да се окаже първият ти сериозен "улов", изключваме всякакви други позволени и непозволени мишени. Все пак лисицата си е лисица и няма как да бъде другояче. И нека се уточним, че тук говорим за онази, единствена лисица, която някога си пожелал да срещнеш, а не за всяка, която изкача пред колата ти нощем. Прави разлика, така както тя прави между ловецът и ловеца. Разбираш ли? От където и да го погледнеш във всяка една ситуация, едното е неправилно изписано. И така, мили мой, ловецо. С теб делим доста дълъг път. Много лисици са се опитвали да откраднат сърцето ти, но и двамата знаем, че то е само мое, защото само аз знам на какво е способен ловеца за своята лисица. Нали ти ме научи на това? Една такава, опасна и неуловима. Тя е тази, която печели сърцата, но самата тя такова няма. Затова, за теб, ловецо - новобранец, дава ти се преднина - една секунда пред всички останали и няма да избяга, а ще захапе! Затова, ако не си готов - стой си вкъщи. Там лисици няма.
J. J.
*Снимката не е авторска.
Коментари
Публикуване на коментар