За миналото с любов...

Много хора се вглъбяват в миналото си и постоянно сравняват сегашният си живот с този от своето минало. Били сме по-млади, били сме по-красиви, по-щастливи, по-свободни и всичко по... Само, че истината е друга и в основата ѝ е това, че сме били. И сега можем да бъдем, стига само да се откъснем от всичко, което ни дърпа назад. Може би, за някой няма да е най-лесната стъпка в живота, но това е пътят, защото живеем в сегашно време, а всичко за което въздишаме носталгично е в минало, при това свършено. Ако трябва да се върна назад във времето, да речем около 10-15 години назад, когато животът бе тотално безгрижен, безпроблемен и всичко се случваше с такава лекота, а ние бяхме едни тинейджъри, които имаха всичко, което им трябваше, за да бъдат щастливи. И бяхме! Погледнато и от тогавашна, и от сегашна гледна точка, наистина не ни липсваше нищо. Бяхме голяма компания. Имахме нужната ни свобода. Купонясвахме до зори. Откривахме нови и нови хоризонти. Опознавахме всичко. Рискувахме. Понякога печелехме, друг път - губехме. Нямаше значение. Обичахме. Много при това. И още куп други неща, които няма да изброявам. Въпросът е, че всичко това отдавна вече е минало. И аз винаги ще си го спомням с любов, но не ми липсва. Вярно е, че никога повече няма да имаме онази свобода. Никога повече няма да усетим онова чувство, когато се влюбваме за първи път. Никога повече няма да имаме онези прекрасни моменти, които имахме тогава. Дори и да ги повторим, няма да са същите. Не и както онези, тогава. Но ще имаме други! И те ще ни направят щастливи. Може би, никога повече няма да прекосяваме Шипка в най-големият сняг, когато пътят е затворен, а ние тръгнали за някъде си без причина или поне с неприемлива такава за времето си...  Може никога повече да не получим така желаното обаждане в 5 сутринта. Може би, никога повече, никой няма да направи за нас всички онези безумни неща, които някой, някога правеше. Може би, никога повече няма да повторим грешките от миналото, но със сигурност ще направим нови. Със сигурност ще боли и от тях. И още по-сигурно е, че ще преживеем и тях. Ако не успеем е друг въпрос... Може да ни се струва, че сега е по-трудно и най-вероятно е така, но това не е причина да живеем в миналото. Аз обичах много и може би, никога повече няма да обичам по същия начин, но дори така да е - не съжалявам. Миналото си е минало! И с причина е такова. Обичам си го, но не ми липсва. Живея в настоящето и се наслаждавам на всеки един момент, защото осъзнавам, че може да е последен.


J. J.