Да поискаш невъзможното...

Дали искам да те видя ли?

Искам да се разхождаме заедно по плажа. Не. Искам да се гоним по плажа. Да гледаме с часове луната и да се радваме на буйните вълни на морето. Искам да ме притискаш толкова силно, че да не може нищо да ме събори. След това искам да завали, но не да се приберем уплашени, а да танцуваш с мен под дъжда /въпреки, че аз не танцувам/, защото и двамата знаем, че няма нищо по-хубаво от лошото време. След това искам да се приберем заедно. Да свалиш всяка една мокра дреха от мен, а след това аз да сваля твоите. Бавно. Искам да прекараш пръсти през мократа ми коса, да ме опреш до вратата и да ме целунеш така, сякаш го правиш за първи път, знаейки, че няма да има втори. След това искам да увия ръце около теб, да ме стиснеш още по-силно и да ме целуваш цяла нощ под звука на силни капки дъжд... После... После искам да заспя в обятията ти, а след това да се събудя отново в тях от вкуса на целувките ти. Искам да ти направя закуска, нещо като бъркани яйца. Примерно. Няма да ми се получат, а ти ще ги изхвърлиш с усмивка на лице и ще спретнеш нещо с каквото има. Искам да изпием кафетата си заедно, тези, които също аз съм направила и които грам не са се получили, но ще ги преживеем. Това са само кафета. След това искам да се усмихвам. Цял ден. Заедно с теб. Все едно къде. Все едно какво ще правим. Искам да прекарам остатъка от живота си с най-ужасното на вкус кафе и в най-топлите прегръдки. Да гледаме залеза всяка вечер и да ме догонваш по пясъка, нищо, че не е твоята игра. Това искам. Но дали искам да те видя? Не, не искам!



J. J.