Да извървиш километър с нейните обувки

Много е лесно да наблюдаваме хората и да ги съдим. Аз например го правя доста често, затова реших да вляза в обувките на някой друг и да извървя километър с тях. Не знаех какво ме чака. Не знаех нито номера на този друг, нито колко пъти ще се подхлъзна и ще падна с тези чужди обувки, но пък бях решена да извървя и този път. Какво пък, все щях да науча нещо. И надявам се, научих. Избрах обувките на третата жена. На втората ми се сториха твърде "удобни", а за първата не бях готова. Бяха ми големи. Не бяха моят номер, но пък реших, че ще се справя, а и след, като ми бяха големи нямаше как да ми направят пришки. Какво успокоение /ха-ха/... Поех пътя и обобщено в този километър се състояха три срещи, няколко разговора, много мисли, малко чувства, две подхлъзвания, едно падане и няколко белега за спомен. Трудно се вървеше в чужди обувки. Третата жена не любовница. Втората може и да е, но третата не е. Тя е тази, която кара мъжа да осъзнае какво иска, ако изобщо иска нещо. Тя е най-разумният човек в един такъв четириъгълник, защото знае, че не е нито първа, нито втора и е единствената, която знае за всички останали. Тази жена няма очаквания, нито претенции да бъде нещо повече от това, което е, а именно една свежа глътка въздух. Нищо повече. 

Той беше изключително красив мъж и знаеше как да използва това в своя полза. Малко над 40-те, точно когато се проявява кризата на средната възраст при мъжете, което пък беше обяснение на това, защо се занимава с глупости. И под глупости разбирайте, всичко, което написах и ще напиша до края на статията. Срещнах го случайно на едно долу-горе приятно местенце. Тогава все още не знаех, че съм готова на този експеримент със себе си. Дори и не подозирах какво ме очаква. Всичко започна с един стар вестник, продължи с една обикновена разходка и един приятен разговор, в който някъде посредата се появиха и няколко целувки. Тук ще вметна, че аз не излизам с непознати, а той беше точно такъв. Нещо в него ме караше да му вярвам. А и кой мъж, когато го попиташ дали има жена, той отговаря: две.... /ха-ха/ Чисто предизвикателство. Както казах, избрах обувките на третата жена. И ето, че почти бях минала 100 метра, когато някъде пред очите ми се появи втората жена. Разбира се, хваната за ръка с мъжа, който смята за верен. Милата тя. Не ми се мислеше за първата. Само няколко часа след това, той вече беше в леглото при третата жена/ в случая аз /. Направо се чудя, как да не ги обичаш тия мъже... Намират време за всичко и всички. Точно тогава започна адски да ме стяга едната обувка, а уж бяха големи. Както и да е, нали съм упорита, продължих и бяха изминати и следващите 300 метра. Трудно начало с не много приятно продължение, но пък имах крайна цел. Продължих и скоро изминах половин километър. Там някъде ме чакаше една среща с разни глупави оправдания и залъгвания, ама не от негова страна към мен, а от негова към негова. Човекът сам се залъгваше, че има всичко, което иска и обича. А той далеч не обичаше. Даже не съм сигурна, знаеше ли какво е любов. И все повтаряше за една свобода. Свободата да прави каквото поиска. С една жена, още една и аз. Не изключвам варианта да е имало и още, но да приемем, че е нямало, защото иначе става една манджа с грозде... Оставаше ми още само половин километър с тези чужди обувки и вече нямах търпение да ги събуя и да си легна, защото наистина е изключително трудно да ходиш, като водолаз на сухо. Знаеш, че не са твоите обувки, че не е твоето място, ама аде шляпаш по пясъка... Мислех, че първите 500 метра ще са най-трудни и че оставащите ще измина по-бързо, но се заблуждавах. Втората част от този километър ми се стори, все едно съм обиколила луната два пъти. В края на 500-те метра ме чакаше нещо, като сближаване, опознаване или нещо подобно. Едно такова подхлъзване, което ангажира и двама ви и е нещо, което ви кара да се чувствате приятно при мисълта за другия. Нямам точно определение, затова го наричам "нещо". Държеше ме до към началото на 700-те метра. Точно след тях, някъде там аз паднах след второ подхлъзване и тук вече имаше последствия. Няколко натъртвания, осъзнавания, разочарования и пр.. Изправих се и бях готова да завърша целта си. Следващите 300 метра бяха приятни и осъзнати. Там в края ме чакаше последната ни трета среща с още няколко нови и не чак толкова приятни вече разговора. Той, този толкова жадуващ за свободата си човек, не осъзнавайки какво губи, докато си губеше времето с всяка друга след първата жена, не знаеше смисъла на думата свобода.  Очевидно живееше в някакъв собствен свят, който бе изграден от някакви лъжи, които се опитваше да прикрива. А в този ред на мисли, да попитам: Кой човек е свободен, след като го преследва собствената му съвест? В случая няма никакво значение дали първата ще разбере за втората, третата, петата, десетата. Той отдавна е загубил себе си, опитвайки се да си спечели свобода, която дори не разбира. Що се отнася до мен, аз събувам обувките на третата жена и продължавам с моите или пък боса. Все едно. Аз знам какво е свобода и мога да обичам. Всъщност, само това мога. 

И сега да разясня. Това не бяха моите обувки. Аз нямах за цел да бъда третата жена и още по-малко втората. Истината е, че се влюбих, още след частта с вестника. Изминах този километър с ясното съзнание, че не съм първа и за първи път в живота си не исках и да бъда. Та, кой би искал в тази ситуация? Дали съжалявам? - Не. Дали бих повторила? - Със сигурност не! А въпроса със съденето на хората. - Определено нямам намерение да обувам други чужди обувки.  Нека всеки си гази сам в кашите, които си забърква по пътя. Мисля да се опитам да летя. За там обувки не ми трябват. А и дава свобода. ;)



V. L.
*Обувките може да откриете в Euphoria Boutique. 
*Не забравяйте, че всичко е художествена измислица и всяка прилика с действителни лица и хора е случайна.