Това не е любов...

Първо денят им започваше с едно "Добро утро", последвано от целувки, ама от ония техните, навсякъде. За тях сте чели много, предполагам или поне сте чували. Едни такива изгарящи, нежни и страстни целувки, които усещаш върху кожата си, като ток, който те пронизва бавно и знаеш, че вече си в капана. Тези целувки, приятелю не се срещат навсякъде, но са предназначени за всяко едно местенце по телата им. Това ги караше да живеят. Усещаха се един друг и не можеха да си представят деня без тези целувки и без тяхното "добро утро". Те просто не можеха без това, точно, както алкохолик не може без сутрешното си питие или наркоман без дневната си доза. Те двамата си бяха опиата и нямаше отърване. Денят им продължаваше по същество, далеч един от друг, но винаги с време за дежурния въпрос "Как си, работиш ли?", последван от обичайните отговори, придружени с необичайни желания и осъществяването им след това. Можеше ли изобщо да ги вини някой.... Нямаха се, но имаха всичко, което им трябваше - вниманието на другия и това им стигаше. Някъде там към края на деня отново се срещаха да разкажат с поглед или целувка как е минал и този ден, след това следваше и обичайното "Хайде да спим"... Заедно, но поотделно, защото това не беше любов.

J. J.