Докато той си подреждаше мислите, тя разхвърляше чувствата си...

Някъде там между животът ѝ преди и този след него, имаше нещо, което бе по-силно от всичко на този свят. Нещо, което я връщаше към самият живот, след всеки път щом се загубеше някъде по пътя. Нещо, което осмисляше всичко. Това нещо бе най-нередното и истинско чувство, което можеше да изпита, че и за миг не се и усъмни в неговата стойност. Загубена в лутания и безкрайни бели нощи се опитваше да намери себе си на места, негодни за нейната същност. Тя бе родена да вирее сред гори от чувства, точно на брега на най-любимото ѝ синьо. Душата ѝ не смееше да трепне за нещо по-малко от всичко. Сърцето ѝ принадлежеше на любовта и не приемаше друго в замяна. Цялата бе любов и обичаше истински до крайност и безразсъдство. Такава бе и любовта. За нея няма норми, правила, нито чувство за вина. Тя винаги е точно там, където трябва да бъде. В правилното време и нито миг по-рано, или по-късно. Любовта винаги намира начин. Стига обаче да ѝ се довериш. Той не смееше и объркваше всичко в нея. Подлудяваше я до степен равна на изпепеляване. Играеше си, не осъзнавайки, че единствения изигран в тази игра ще бъде само той, губейки нея. И така... Докато той си подреждаше мислите, тя разхвърляше чувствата си... На правилните места... Или пък не. Но едно е сигурно - губеше я с всеки изминал миг... 

J. J.