Този път не избирам теб, любов!

Когато става въпрос за любов, разумът е обречен да губи всички битки срещу сърцето, дори когато то греши напълно. Обикновено то вади такива нелепи доводи, които бият по всичко, всички логични норми и правила на разума. В природата тази битка, почти винаги е свършвала с 1:0 за сърцето. Казвам почти, защото сигурно, някъде, някой, някога все пак е отказал да послуша сърцето си. За добро или лошо обаче, никой не знае. Така сме устроени, че онзи наш мускул, от който зависи цялото ни съществуване по някакъв начин, винаги успява да вземе правилното решение. Трябва само да го слушаме и да заглушим всички други звуци, които ще се опитат да ни накарат да вземем друго решение. Сърцето някак си, винаги успява да се пребори с всички демони и ангели, които ни връхлитат. Разбира се, никой обаче не ни обещава, че тези избори, които то прави за нас ще бъдат леки и безболезнени и честно да си призная, лично аз и не искам такова обещание. В крайна сметка, животът не е само цветя и рози по вече отъпкани пътеки, понякога ще трябва да минеш и през най-големите бурени, храсти и тръни, за да направиш своя път и да стигнеш до мястото, на което наистина си заслужава да бъдеш. Понякога много ще страдаш от изборите му, друг път ще им се наслаждаваш с чаша вино и усмивка на лицето, точно до рамото, от което имаш нужда. Каквото и да ти предложи животът, помни, че сърцето знае най-добре и никога няма да сгреши, дори когато ти се струва така, защото за всяко нещо ще си има причина и смисъл. Позволи му да говори и се вслушай, звукът ще те изненада. Пулсът, от който имаш нужда те чака само на един избор разстояние - изборът да бъдеш щастлив. А сега дори да правя най-голямата грешка в живота си, този път не избирам теб, любов.


J. J.