А можеше да не си ти...

Представяш ли си свят без мен? Живот, в който ме няма. Не просто за теб, а изобщо не съществувам. Трудно, нали?... На практика те бяха просто две звезди от цяла една галактика. Типичните галактики съдържат от един милион до хиляда милиарда звезди, гравитиращи около общ гравитационен център. В тяхната галактика, сякаш бяха сами. Просто две звезди, имащи нужда една от друга, не можещи да съществуват в различни галактики. Две звезди, които огряваха всичко. Събираха цялата любов, на която светът бе способен. Толкова голяма и унищожителна, че въпреки това ѝ се отдаваха. Любов, като тази не е за хората. Хората не знаят да обичат. Не и така. Не и по този извънземен начин. Хората само мечтаеха за тази любов. Но те я имаха и само двамата знаеха цената ѝ. Приемаха я и си я плащаха, защото си заслужаваше. Крадяха моменти, усмивки, целувки. И точно, като в истинска галактика ги делеше много, но цялото това "много" бе нищо пред това, което ги събираше. Не можеха да си представят свят, в който са един без друг. Свят, в който единият липсва. Разбираш ли? За тях нямаше такъв свят. Те съществуваха един за друг. Това им стигаше. По отделно водеха битки и живееха живот назаем, заедно забравяха за всичко и просто се обичаха. Тази любов е жива и до днес. Затова те питам, представяш ли си живот без мен?


J. J.