Една любов! Точно навреме!

Истинската любов не може да бъде сбъркана, нито скрита, още по-малко пък заблудена. Петър Дънов казва: "Който истински обича, той никога не съжалява, че обича. Вярвайте само в любовта, която дава." Това е тя. Безусловна. Без претенции. И без обещания. За истинската любов не трябват обещания. Тя си е самодостатъчна, защото е всичко. Тя не ревнува, не търси причини, не се вглъбява в дреболии и подминава с лекота глупостта. Истинската любов се познава по очите. По онези, толкова влюбени очи, които каквото и да правят не могат да я скрият. Тя се усеща във въздуха, по вятъра, в морския бриз и дори по бурите. Всъщност тя е истински ураган. Идва точно след силно слънце, малко дъжд и няколко бури. Така те омотава, че губиш представа за времето изцяло. Променя те до неузнаваемост. Започваш да се чудиш ти ли си това... И изобщо не те интересува колко редно е всичко това. Колко живота ще преобърнете след вас. Колко ще ви струва всичко. За истинската любов няма цена и всяка болка си заслужава. 

Те се срещнаха случайно. Но колко случайна може да бъде една такава среща... Едно момиче на 26 и един мъж на достатъчно години. Една любов, точно навреме. Без претенции за нещо друго. Една любов, която да им покаже, че има смисъл и си заслужава. Въпреки всичко!Стигаше само да си дадат шанс. Шанс, който имаха, но на който така и не се осмелиха. Нещо все ги спираше. И това беше или липсата на любов /но тогава щеше да се обезсмисли всичко написано до тук/, или страха. Страха от възможността да излязат извън зоната си на комфорт и да бъдат щастливи с човек, който е извън всякакви рамки от очакваното. Такава любов обикновено идва по този начин. Двама души, съвсем различни или пък до болка еднакви, но с време разлика между тях. Изпитанията са много, но само те могат да покажат дали си заслужава и дали всъщност наистина е любов. Но този страх... Ах, този страх! Колко ли пъти е бил причина двама души да заспиват поотделно, мислейки един за друг... Обричайки, поне още двама на същото. Колко ли пъти е бил причина за нечии сълзи... И все пак, може би и затова казват, че любовта е за смелите. Може би, наистина трябва да преодолееш нещо, за да я получиш такава - пълна, не искаща нищо, истинска, без съмнение за нещо друго. Голяма и единствена!

J. J.