Има живот и след голямата любов и това е най-лошото...

Днес, след толкова голяма пауза, ми се пише за нещо хубаво и голямо. Спомня ми се за всичко хубаво, което е било. Да, за любовта, която никога не е в минало време. За мен тя винаги е била сега. Но днес ще си говорим за живота след нея. И да, след голямата любов има живот и това може би е най-лошото нещо. Така се случи при мен. Така се е случвало и на много други. Разказвала съм и съм писала безброй пъти за моята голяма любов. Нещо, което стои и до днес на дъното на сърцето, но признавам си, почти не докосвам и не приканвам в живота си. "Така е трябвало да се случи." - Думи на хора, чийто страх надделява. И аз като тях в даден момент. Та, да, така е трябвало да се случи. Мъжът, в когото бях влюбена отдавна не е в живота ми. На него посветих много време и чувства, но днес си говорим за живота след това. Смятам, че животът след тази любов е най-лошото, което може да ти се случи, защото именно тогава правим всичко без страст, без това голямо и велико чувство, едва ли не от "задължение", от опит да продължим и да докажем на себе си, че всичко минава. Но не, не минава. Болката се притиска някъде надълбоко и се започва нещо ново, след което пораженията биват още по-големи. Създаваме семейства с хора, които само се лъжем, че обичаме. Раждаме деца, които се надяваме, че ще запълнят липсите в душата ни. Правим компромиси за хора, с които не виждаме бъдеще. Живеем с тези хора. Напук. На инат! С надежда, че този живот е именно този, за който сме мечтали. И като стане нещо по-сериозно и веднага се отказваме от гореспоменатото, разделяме се, развеждаме се. И пак наново. Някои с деца, други с чувство за вина. Всеки със своя "товар". И понеже продължаваме и живеем с всичко друго, но не и с любов, започваме да повтаряме всичко наново. И няма измъкване, докато не спрем и не признаем пред себе си, че този пуст живот не струва нищо без тази любов, над която много хора се присмиват. Истината, драги ми читатели е, че без любовта, всичко е грешка. Не се заблуждавайте, че топлото кафе сутрин помага да се събудите. Събуждат ви угризенията, че някъде там сте захвърлили щастието си, което е било в ръцете ви. Събуждат ви с надеждата да "поправите" това. Но повечето от вас, както и аз просто го пием това кафе, изхвърляме тези мисли от съзнанието си и започваме още един проклет ден без любов. Загубен ден! 

J.J.