Мъжът, в когото бях влюбена!

Преди време ви бях разказвала за умното момиче, което постъпва глупаво. Помните ли? И да не помните, не сте изпуснали много... Но днес бих искала да ви доразкажа нейната история...

Опарена от пясъка, изгорена от чувства, потънала в буйните вълни на едно море, тя не се отказваше. Упорито вярваше в любовта, в това, че колкото и да е объркан светът, все пак пъзелът бе, за да се нареди. И се опитваше, парче по парче. Не беше лесно, но знаеше, че си струва да види картината, след като сложи и последното парче. Любовта е за смелите. За тези, които вярват в нея. За тези, които са готови да се борят за нея, защото няма щастие наготово. Вярвайки във всички тези неща, понякога и се струваше, че живее в твърде розов свят. Но и тогава не се отказваше. Той - този, който успя да пребори цялата ѝ слънцезащита на пръв поглед бе най-неправилната стъпка в живота ѝ. Той не беше търсен, нито чакан, нито копнян. Той просто се появи и беше "Той!". Някъде там, съзнателно или не я беше чакал. И за него тя не беше най-правилното решение на пръв поглед, даже и на втори, на трети, пети и т.н.. Като цяло, изглеждаше, че не са един за друг. Тя - млада, шумна, директна, кариеристка, момиче на света. Той - улегнал, тих, сериозен, деликатен мъж. Като две различни вселени. И на инат ли, някак си съдбата реши да си поиграе с тях. За сметка на поне едно сърце. И да, жертва щеше да има. И всъщност от самото начало знаеше, че ще бъде тя. Но това не я спря и пое този риск, защото знаеше, че да обичаш, защото обичаш е единственото основание за разбито сърце. Не се страхуваше, все пак беше умното момиче, което имаше право на няколко глупави хода. Стъпваше смело, но знаеше, че пропаста е близо и ѝ се искаше да полети. Щеше да го направи, но все още не знаеше... Някъде там, крачка преди края, всъщност бе началото. Началото на един полет, който щеше да преобърне много светове, но който щеше да нареди парчетата от един пъзел на правилните им места. Полет, който щеше да ги окрилява до края на света. Този полет всъщност бе любовта, в която тя толкова много вярваше. А той, този случайният, бе мъжът, в когото беше влюбена, само че още не го знаеше... Тя за него бе целият свят и той го знаеше от самото начало. Някъде там им беше писано да се срещат отново и отново, докато разберат, че за тези две сърца раздяла няма!

J. J.