Предимно във вторник...

 Ние с него ще бъдем перфектни в друг живот. Дотогава аз ще съм сънена и рошава всяка сутрин, будейки се до него, а той ще е все така закачлив с всички ви и през ум няма да ви минава какво го кара да се усмихва така. Дали ще е кафето, което му правя сутрин или неполучилата се вечеря вечер. Дали е добре изчистената кухня или забравения чорап на пода. Дали е лененото семе в салатата му, което той така и не обича или е факта, че изобщо я има тази салата. Дали е чашата с уиски вечер или моментът на наслада след това. Филмът, който гледаме. Чаршафите, на които спи. Магазинът, от който пазаруваме. Кучето, което храним. Котката, която не обичаме, но винаги пускаме при нас. Музиката, която слушаме или тази, която не слушаме. Времето, през което се караме или времето, в което осъзнаваме, че не можем да се караме. Мечтите, които споделяме или просто прозорците, които чакат да бъдат изчистени. Колата, багажът, водата, авокадото, виното, чашите, възглавниците... Животът в най-пълната му бъркотия или просто аз - несъвършена до мозъка на костите си и той - още по. Да. Ние с него ще бъдем перфектни, но в друг живот. Този просто ще го изживеем, като миг. Аз с неговите чорапи и той с моята усмивка. Всяка сутрин, рошава и сънена. И всеки ден ще е вторник. 

J. J.