Да намразиш себе си...

След седмица в ужасни болки от зъб/и, нерв или каквото е там, защото все още с нейния зъболекар не бяха открили откъде идва ужасно, непрестанната болка, която изпълваше цялата и уста денонощно + недоспиване, умора и някак си за капак едно пронизващо главоболие се чувстваше... И спря. Истината е, че вече не се чувстваше никак. Последните седмици бяха наистина объркващи за нея. На практика спокойни, но вътрешно усещаше, че нещо в нея не е наред. Машинално извършваше всичко: пазаруване, срещи, пътувания, планиране... Абе всичко. Все едно времето беше спряло, но само времето вътре в нея. Останалото си вървеше. А тя сякаш го наблюдаваше и се чудеше как се беше озовала там. Там, където се намираше в този момент. Прегазила всичките си принципи и изневерила на себе си. Измъчваше я нещо. Нещо, за което не съжаляваше, но я караше да се мрази затова, че го е направила. Не беше като другите. Приемаше всичко, но си имаше принципи, които не прекрачваше. Вярваше, че за всичко си има причина. Знаеше, че щом лалетата цъфтят само за две седмици годишно, значи така трябва да бъде и красотата им го доказваше. Обичаше и там и беше грешката, макар, че коя любов може да е грешна... Може би, тази. Нейната. Неправилната. Неподходящата. Не случилата се... Не вярваше. До този момент. До осъзнаването и съденето. Човек може да приеме и преживее мнението на почти всеки, но никога не може да преживее собствената си съвест. Това е нещо, което те преследва винаги. Вина за нещо, което си направил, дори да не си го усещал, като грешка в момента на извършване. Съвест. Затова, че някога там, някъде, някак си си наранил един човек, който не е подозирал нищо. Това може да те накара да спреш да мислиш, да не усещаш физическата болка, да я притъпиш до такава степен, че в миг на осъзнаване направо да те убие. Това може да те накара да загубиш себе си, опитвайки се да се намериш в някого. Един грешен път и една сбъркана любов. А можеше изобщо да не е любов... Толкова много се бе намразила, че всяка друга болка бледнееше пред болката вътре в нея. Знаеше, че си го заслужава и търпеше. 

Толкова се мразех, че нека ме болеше...


J. J.