Крум в откровена изповед за порока и спасението...

Днес ще си говорим за проблемите, наркотиците, безразборния секс, болестите и най-вече за спасението от всичко това. Всъщност това спасение бих го описала с една дума - любов. Любовта към живота. Желанието да продължиш да го живееш този живот. Днес пред мен застава един човек, който познавам повече от десет години вече. Заедно с него ще погледнем назад във времето, към една не толкова добра част от живота му. Едно десетилетие, което той сам описва с думата хаос. Една част от живота му, която го изправя пред крайности и от която все пак успява и се спасява. Една част от живота му пълна с много воля и поуки. За мен той е пример, че можеш да се справиш с всичко, стига да искаш. Казвам "Здравей" на Крум Сираков. 

Иска ми се да започнем с проблема с наркотиците и да ми разкажеш как започна, какво ти коства, как се пребори и кое ти даде сили да го направиш, защото смятам, че всичко това е много важно за един такъв цялостен процес?

- По принцип като ученик и дете винаги съм бил затворен, притеснителен, скромен и с не особено високо самочувствие и може би изведнъж от това състояние преминах в едно друго. Първо пропуших на 17 години цигари, взех да искам да съм от “готините” и забележимите в училище. Започнах да спортувам, отслабнах, обличах се по-добре, общувах. До тогава свирех само на флейта и се занимавах с класическа музика, това съм завършил всъщност. Винаги съм искал и да пея и да съм певец, но съм го подтискал, отдавайки се на сериозната класика... Изведнъж нещо ми стана и реших да се променя. Попаднах в “артистична” компания, в която наркотиците бяха нещо съвсем нормално и парти без тях нямаше. Това не означава, че компанията ми е била от някакви идиоти, а напротив, от успели и популярни хора, което още по те обърква и приемаш буквално всичко и подражаваш, мислейки, че това е пътя нагоре... Тогава бях на 18 години. По това време започна и моята кариера на певец. Изкушенията ме заобиколиха още повече. Всичко много ми харесваше и се чувствах безсмъртен. В този период майка ми имаше рак и всичко при нея тръгна много силно надолу... Аз започнах да злоупотребявам все по-често мешайки твърд алкохол и всякакъв вид наркотици, без хероин... Страдах заради болестта на майка ми и се опитвах да избягам правейки се на мармалад. Когато станах на 22, тя почина. Година по-рано аз се разболях от Хепатит B. Бях разбил имунната си система от всякъде, едвам се оправих, отне ми година. Докторите ми казаха, че ако не променя начина си на живот ще умра... И аз ги чух.

Знам, че болестта на майка ти и нейната смърт ти се отразят меко казано зле, защото тя почива пред теб, ако правилно си спомням. Колко време след това успя да се събереш и да поискаш тази промяна за себе си?

- Три години се възстановявах от всичко това. Не че ми е личало де... Само аз си знам.

То по принцип под тези думи "Само аз си знам" се крият най-тежките истории...

- /усмихва се/

Някъде там си спомням, че имаше част и с безразборния секс, както и последствията от него след това? 

- От този секс дойде и Хепатит B, който ме спаси донякъде от всички пороци.

Т.е. едно зло те спасява от друго?

- Точно.

Какво те накара да стигнеш до този тип сексуални отношения, пак ли наркотиците и неосъзнатото мислене?

- Със сигурност, но не само... Беше и като отмъщение към бивши вече мои половинки..Те ми изневеряват, аз им го връщам... Тъпотия общо взето.

Нещо присъщо за наранен млад човек?

- Млад, неопитен и краен в решенията си.

Към днешна дата, колко време е минало от този твой период? И какво би посъветвал всеки млад човек, който е на път да тръгне по този път или вече е тръгнал, защото знаем в какво общество живеем и това не е нещо, което да не се вижда все по-често сред младите?

- Трудно ми е да съветвам, когато нещо не го осъзнаваш, какъвто и съвет да получиш не знам дали може да достигне до теб. Аз мисля, че ако си средно интелигентен човек, не казвам гений, а просто нормален човек, добър, с мечти, с някаква ценностна система, дори и да изживееш неща подобни на моите ситуации, сам ще прецениш кога и къде трябва да спреш и кои са приоритетите ти... Важно е човек да се обича, да се цени, да има чувство за самосъхранение, да се уважава. Това е пътят и всеки сам решава какъв иска да е животът му, а ако не е на ясно в момента, значи е въпрос на време. На мен ми отне едно десетилетие от моя живот, поради много причини, независещи от мен, при друг може и да стане много по-бързо... Всичко е индивидуално.

Знаеш ли, много съм съгласна с думите ти, но ежедневно виждам хора, които отдавна са поели този път и някак си все едно не искат да се измъкнат  от там, все едно за тях няма друг свят. Ти имаше и песен, която бе с кауза. 

- Да, така е, имах такава. Всичко на думи звучи бързо и лесно, но не е разбира се... Хората в такава ситуация имат нужда и от приятели и от това да знаят, че не са сами. Ако имат семейство също е важно близките да ги подкрепят. Много са компонентите, при всеки е различно, но според мен основното е ти самия да се обичаш, да се появи страха, че се разрушаваш. Ако и това не се случи, трябва да се постъпи в клиника. Така мисля. Да работят лекари и психолози.

Каузата, която бяхте поели с твоите партньори тогава, беше свързана именно е безразборния секс и не вземането на предпазни мерки. До колкото си спомням ти раздаваше и презервативи по участия. Мислиш ли, че това успя да достигне до възможно най-много хора и би ли се заел отново с такава или подобна кауза?

- Мисля, че точно това е начина, за да се достигне до младите хора, буквално и директно. Сигурен съм, че в голяма част от тях е останало нещо в главите им от тази кампания и може би са се сещали в точния момент за основните неща. Винаги съм насреща за подобни инициативи.

Как би описал това твое десетилетие от живота си с една дума?

- Това десетилетие за мен беше един хаос. Думата е хаос и винаги на ръба..

Щастлив ли си сега? Изчистен, успешен и винаги с усмивка, което ме подсеща да те питам, загуби  ли тогава някъде по пътя усмивката си? 

- Щастлив съм, усмивката си е на лицето ми и ми идва от вътре, работя, сам съм си шеф, знаеш. Правя песни, влюбен съм, здрав съм и близките ми също и дай боже все да сме здрави.

Влюбен? Ето това вече е ново за мен /ха-ха/

- Това също е важно, за да си напълно щастлив. Даже май е основното.

Май, май... :) Много ти Благодаря. И сега нещо извън контекста на разговора ни. С теб ни свърза нещо много хубаво и това е любовта ни към морето и по-специално към един наш черноморски град, та да попитам кога ще се видим там? 

- Трябва да е скоро. :) 

J. J.