Понякога, за да не погубиш себе си, търсиш спасение в друг!

И изведнъж се оказах на дансинга с мъж, който не обичах, а имах желязното правило да не танцувам с друг мъж, освен с моя. Такава си бях - принципна без изключения. Истината е, че тогава той беше моят мъж, но някак си аз вече не бях негова и го осъзнавах с всеки изминал ден. Въпрос на време бе да го разбере и той. Казват, че любовта е сложна, но аз казвам, че е безумно просто нещо. Има ли я - нищо друго няма значение. Между нас имаше много пречки, като започнеш от родителите му, които се месят във всяка една ситуация и стигнеш до страха да признаеш на другия, че го обичаш. За него това признание означаваше, че е загубил мъжеството си. Ох, колко грешна представа за реалността. И така нещата просто се натрупват. В един момент стоях и вече не ме интересуваше къде ходи този мъж, с кого се среща, какво прави и пр.. Той мечтаеше за този момент. Наричаше го свобода. Сега има своята свобода, дори и да не го подозира все още, но няма мен. От седмици наред мислите ми са заети с друго и да, няма да лъжа, другото е друг мъж. Не изневерявам физически, но друг ми казва "лека нощ" и друг ме събужда с "добро утро". Приятно е! Много повече от разправиите със семейството му. Друг споделя деня си с мен. Друг разговаря с часове с мен. Друг си прокарва път към мен, докато той се чудеше на къде да свие. "Най-лесно се губи жена, когато решиш, че вече е спечелена." Не знам кой го е казал, но е бил много прав. 

P.S. Понякога, за да не погубиш себе си, търсиш спасение в друг. 

J.J.