Сбогом, беше ми приятно!

 

Понякога е по-добре да си тръгнеш от неправилните хора, отношения, ситуации и животи. Казват, че само глупак се връща там където е бил щастлив. Или беше обратното - все тая. Но знам, че ако наистина си бил щастлив - нямаше да си тръгнеш. И в това няма кой да ме разубеди. Щастието не може да се скрие и не трябва. Не че не съм от хората, които не са се връщали - напротив и точно затова знам, че колкото и да ни се иска животът не е като на филм, и няма втори дубъл. Каквото си направил в първата сцена - това ще е. Просто приемаш действията и продължаваш, дори когато искаш да е станало обратното, особено тогава. Трудно и болезнено, но намираш сили и казваш "Сбогом", там където няма място за повече от нищото, което ти предлагат. Не ти казвам, че ще спреш да обичаш или че ще е лесно. Напротив. Ще е адски студено и няма да има кой да те стопли, като се гушнеш в него. Ледът ще те пронизва бавно и ще изтръпваш все повече и повече до момента, в който осъзнаеш, че и след най-тежката зима ще дойде лятото. А там е топло и животът ще продължи. Може би точно от където е бил спрял или пък не. Но със сигурност ще продължи от там, от където трябва. Ти само се научи да затваряш врати. Завинаги. 

J. J.