Ах, юни... Мой, юни...

Беше последният ден на юни. Изключително горещ и без признаци за разхлаждане. Стоейки под жаркото слънце, събираща лъчите, които то ми даваше се чувствах повече от предател. Всичко по мен изгаряше, от кожата до сърцето... Толкова навътре влизаше всичко и толкова си го заслужавах, че болката се усещаше като спасение. Спасение, което означаваше че все пак, някъде там - дълбоко в мен, бяха останали все някакви чувства. Чувства, които доказваха, че не съм стигнала предела си и не съм се превърнала в човека, в когото бях влюбена преди. Сега имаше друг. Млад и опитващ се да контролира действията ми. Но не беше попаднал на правилното момиче. В мен дори косите ми не могат да бъдат контролирани, а за чувствата и дума да не става. Бях изключително негова, но егото и инатът в мен надделяха и сега се чувствах повече от гузно, въпреки че той не знаеше за моето предателство. Важното беше, че аз знам и това ме съсипваше. След силния задух и никаквата следа от вятър, все пак се появиха облаци над мен. Облаци, които се опитаха да заплачат заедно с мен, а аз се надявах да измият цялата мръсотия по мен. Да заличат ръцете на другия, следите от целувките му по цялото ми тяло, да измият аромата му, който оставаше по мен, въпреки всичките бани, които си взимах. Молех се дъждът да изтрие паметта ми, за да не си спомням нищо от онази прекрасна нощ, на която отдавна ѝ беше минало времето. Капките се стичаха и стичаха по мен. Кожата ми настръхваше, а аз непомръдвах, надявайки се, че след като отмине облака ще бъда като нова. Надявах се... Но не се получи. Дъждът се изваля, спомените останаха. Още усещах пулса на мъжа, докосвал сърцето ми и изтръпвах, но този път не от страст, а от страх. От страх, че бях загубила най-важното нещо от цялото това уравнение - себе си.  Не знаех какво искам, а още по-малко как да го получа. Надявах се само на спасение. Не исках прошка. Не вярвам в нея, защото човек нe прави грешки така случайно. Може би вътрешно знаеш, че тези два пътя не бяха моите и въпреки болката търсех своето смирение. Вече исках само това. 

J. J.